Хирургично лечение при глаукома
Подготвил доц. Иван Танев, дм 
Въведение
Съвременното лечение на глаукомния процес има за цел да намали и стабилизира стойностите на вътреочното налягане. Стабилизацията на вътреочното налягане може да запази увреждането на зрителния нерв. Постигането на тази цел е възможно чрез приложение на капки, лазери и различни хирургични техники, както и комбинации от тях.
Хирургичното лечение включва лазерни техники и конвенционална хирургия.
Лазерна трабекулопластика
Прилага се при по-честата откритоъгълна глаукома. Тя представлява междинно звено между капките и конвенционалната хирургия. Често се постига желания резултат при комбинации с капки. Въздейства на дренажната система и подобрява оттока на вътреочната течност.
Периферна лазерна иридотомия
Тази хирургична техника се предпочита при различните видове закритоъгълни глаукоми. Извършва се малък отвор в периферния ирис за да може да преминава вътреочна течност директно от задната камера в предната камера и намалява условията за зеничен блок на. Това е хирургична процедура с лечебен и превантивен характер.
Циклофотокоагулация
Представлява хирургична процедура, която единство третира производството на вътреочна течност. Прилагат се две основни разновидности. Извършване на процедурата по външен път, без отваряне на окото и по вътрешен посредством ендоскоп. Ендоскопската циклофотокоагулация позволява селективна терапия на процесусите един по един.
Класическа хирургия
Целтта на хирургичното лечение при глаукома е понижаване и стабилизиране на вътреочното налягане. Това се осъществява чрез намаляване на произвеждането и чрез повишаване на оттока. Единствената интервенция, която понижава продукцията е ендоскопска циклофотокоагулация на прозвеждащите течност, цилиарни израстъци. Всички други интервенции повишават оттока на вътреочната течност. Тези интервенции се наричат филтриращи или дренажни.
Трабекулектомия
Хирургична интервенция, която намалява вътреочното налягане чрез повишаване на оттока. Извършва се постоянна комуникация между предната камера и лимбалната зона с оформяне на т.нар. филтрационна възглавничка. Необходимо условие е нейното съществуване и поддържане във времето. Много хирурзи използват за целта различни антифиброзни агенти за предпоазване на нейното срастване в постоперативния период. Понякога се налагат и допълнителни манипулации със или без инжектиране на такива препарати.
Разновидност на тази интервенция е поставяне на различни резорбируеми импланти за поддържането на тази възглавичка в ранния постоперативен период.
Тази операция може да се извърши и чрез поставянето на специален шънт за комуникация.
Неперфоративна хиругия
Това направление в глаукомната хирургия придоби силно развитие в последните години. Основна характеристика е повишаване на оттока по нормалните пътища без необходимост от създаване на филтационна възглавница. Този вид хирургия прилага различни шънтове на трабекулума и достъп до Шлемовия канал. Каналопластиката е промяна лумена на Шлемовия канал на 360 градуса за се промени неговия дебит. Увеличаване на оттичането през супрахороидното пространство се извършва чрез циклодиализа. За поддържането на циклодиализата се прилагат импланти.
Имплантационна дренажна хирургия
Пациенти, при които не е показана трабекулектомия или неперфоративна операция или тя е изчерпала своите възможности се налага друг вид филтрираща интервенция. При нея течността се отвежда в задната част на окото по силиконова тръбичка. Там тя се събира в специален колектор, който осигурява нейната резорбция от организма. Съществуват няколко вида колектори (с или без клапи, с един или повече колектори и т.н.).
Заключение
Всяка една хирургична процедура притежава плюсове и минуси. Тя може да е един елемент от цялостното лечение на този хроничен процес. Решението е индивидуализирано за всеки един случай.